е-Читалище
е-Читалище
Какво е читалище в България — пълно ръководство за председатели, секретари и членове. История, законодателство (ЗНЧ), структура, документи, финансиране и съвременна дигитализация.
Читалището е традиционна българска просветно-културна организация — една от малкото национални институции, които съществуват непрекъснато от 1856 г. до днес. На практика читалището е обществена сграда плюс хора, които поддържат местната библиотека, организират школи и творчески състави, и съхраняват културната памет на общността.
Името „читалище" буквално означава „място за четене" — отразява първоначалната му функция като библиотека и читалня. Днешният обхват обаче е много по-широк: танцов състав, певчески състав, школа по народни танци, школа по компютърни умения, музикална школа, театрална трупа, изложби, концерти, празнични събития, обучения за пенсионери.
През декември 2017 г. българското читалище е вписано в Регистъра на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството — рядко признание, което подчертава уникалността на тази институция.
За разлика от обикновените библиотеки или общностни центрове, читалището е самоуправляваща се просветна организация с над 170-годишна непрекъсната история. Държавата признава тази роля със специален закон (ЗНЧ) и осигурява базова субсидия за издръжката му.
Първото читалище в България е основано на 30 януари 1856 г. в гр. Свищов. Основателите — Димитър Начович, Христаки Филипов, Емануил Васкидович и Георги Владикин — създават „Свищовско читалище" като отговор на нуждата от достъпно образование и обществено пространство за българската общност под османска власт. През същата 1856 г. се появяват читалищата в Лом и Шумен — все стратегически центрове по поречието на река Дунав, в които европейските идеи проникват най-бързо.
До Освобождението работят над 130 читалища. Те играят ключова роля в подготовката на Априлското въстание, разпространяват забранените забранена литература на български език, и обучават първото поколение народни просветители. Читалищата по време на Възраждането често са едновременно: книжарница, неделно училище, репетиционна за театър, и таен революционен комитет.
След Освобождението читалищната мрежа се разраства лавинообразно. До 1939 г. броят на регистрираните читалища достига 2 600. Това е период на изграждане на специфичните читалищни сгради — голяма зала, библиотека, репетиционни помещения — много от които и днес са в употреба.
При социализма читалищата са национализирани и поставени под държавно управление, но не са унищожени. Точно обратното — мрежата се поддържа и разраства, особено в селата. До 1989 г. почти всяко селище с над 300 жители има читалище. Идеологическата натовареност е значителна, но базовите функции — библиотека, школи, общностни събития — се запазват.
През 1996 г. парламентът приема Закона за народните читалища, който възстановява самоуправлението: читалищата отново се ръководят от свои Общи събрания и Настоятелства, а държавата признава ролята им с гарантирана субсидия. Това е настоящата правна рамка, с многобройни допълнения през годините (включително последното от 14.02.2026 г.).
Към 2026 г.:
В малките населени места читалището често е единствената културна институция — единственото място за обществени събития, единствената библиотека, единствената детска школа. В това си качество то заменя културни домове, общински библиотеки и местни клубове.
Дейността на читалищата се регулира от:
ЗНЧ урежда: учредяването на читалища, органите на управление, имуществото, държавната субсидия, отчетността, прекратяването. Допълнително подробно разяснение е в нашата отделна статия за ЗНЧ →
Върховният орган. Свиква се поне веднъж годишно. Прави стратегически решения — устав, бюджет, отчети, избор на ръководни органи. Решенията се вземат с просто мнозинство (за устава — с 2/3).
Постоянният управителен орган. Състои се от 3–7 членове, избирани от ОС за срок 3 години. Председателят и Секретарят се избират от членовете на Настоятелството.
Контролният орган. 3 членове, не от Настоятелството. Проверява финансовата дейност, изготвя доклад до ОС.
Представлява читалището пред държавата, банките, партньорите. Изпълнява решенията на ОС и Настоятелството. Подписва официалните документи. Виж подробно задълженията на председателя →
Води документацията на органите — протоколи, решения, регистър на членовете. Подписва протоколите заедно с председателя.
По закона читалището е длъжно да публикува (на своя сайт или на видимо място в сградата):
Списъкът от 16+ официални документа, които председателят генерира всяка година (заявления за членство, удостоверения, протоколи, декларации, ГФО), е немалък. Платформи като е-Читалище автоматизират този процес — генерират PDF-ите с пълни данни за читалището и членовете с един клик.
В последните години читалищата се сблъскват с три големи предизвикателства:
Отговорите включват:
е-Читалище е безплатна онлайн платформа за управление на читалищна дейност, която покрива:
Към май 2026 г. над 160 читалища в България използват платформата. Тя е безплатна за всички — поддръжката се финансира от партньорства, дарения и доброволни услуги (без държавна или общинска субсидия).
За читалища, които искат собствен домейн (.bg) и собствен хостинг, се предлага пакет домейн + хостинг + SSL за 98.20 € за първа година през SuperHosting.БГ.
Читалището е традиционна българска просветно-културна организация с над 170-годишна история, призната от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство. Основните му дейности са: библиотека, школи (танци, музика, езици, компютърни умения), общностни събития и съхранение на културната памет. Функционира по Закона за народните читалища (ЗНЧ) с двустъпен орган на управление — Общо събрание и Настоятелство.
Към 2026 г. в Регистъра на Министерство на културата има над 3 600 регистрирани читалища, от които около 3 200 активно работят. Те покриват почти всички селища с над 300 жители и са основна културна институция в малките и средните населени места.
Първото читалище в България е основано на 30 януари 1856 г. в Свищов под името „Свищовско читалище" от Димитър Начович, Христаки Филипов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. През същата година се появяват и читалищата в Лом и Шумен — стратегически центрове по поречието на река Дунав.
Читалището се ръководи от Настоятелство (избирано на 3 години от Общото събрание) и Председател. Финансовият и оперативен контрол се осъществява от Проверителна комисия. Председателят представлява читалището пред държавните органи, банките и партньорите.
Основните източници са: (1) държавна субсидия от държавния бюджет — фиксирана сума за всеки регистриран щат, (2) членски внос от членовете, (3) общинско финансиране, (4) проекти и програми (Програма „Българските библиотеки", BG-RRP-1.024 Дигитални клубове, оперативни програми), (5) такси от школи и услуги, (6) дарения.
По чл. 19а от ЗНЧ — декларации за частни интереси на членовете на Настоятелството, Проверителната комисия и Председателя. По чл. 26а — годишен отчет за дейността и Годишен финансов отчет (ГФО), който се подава до 31 март на следващата година до Министерство на културата.
Безплатна платформа за всички читалища в България. 160+ читалища вече я ползват.
Регистрирайте се →